ИндексPortalРегистрирайте сеВход
Книгите

"Вечна"
Дата на издаване: 15-03-2010
***

"Синя Луна"
Дата на издаване: 10-05-2010
***

"Страната на сенките"
Датана издаване: 04-10-2010
***

"Тъмен Пламък"
Датана издаване: 20-12-2010
***

"Нощна Звезда"
Датана издаване: 18-07-2011
***

Top posters
Moon Girl
 
Demonic Bitch
 
Miss.Gilbert
 
v_lady898
 
Izida
 
b3as7
 
Nuriko
 
bianka
 
dark_rose
 
Sexy_Vampire
 
Искате да станете наши приятели?
Цъкнете Тук
Latest topics
» Ето едно уникално форумче
Съб Юли 28, 2012 12:13 am by Miss.Gilbert

» Любима група...
Нед Мар 25, 2012 12:26 pm by Lady Ever

» Весели Коледни и Новогодишни празници! :)
Нед Дек 25, 2011 10:12 am by eti_1988

» Новини
Чет Дек 01, 2011 2:02 pm by la_amour

» Малко и от моите нещица
Вто Ное 22, 2011 12:56 pm by eti_1988

» Какво слушате в момента?
Вто Ное 22, 2011 12:48 pm by eti_1988

» Любовта
Вто Ное 22, 2011 12:46 pm by eti_1988

» Gossip Girl - Season 1,2,3 / Клюкарката - Сезон 1,2,3
Пон Ное 21, 2011 7:54 pm by eti_1988

» Имало едно време / Once upon a time
Пон Окт 31, 2011 3:17 pm by Izida


Share | 
 

 Новолуние

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Новолуние   Чет Мар 18, 2010 5:10 pm



Какво ще направите, ако истинската ви любов си отиде? Истинската любов, не просто поредното увлечение или момчето/момичето, което сте свалили на петъчния купон и чието име няма да помните след седмица – две, не просто някой, който можеш да замениш по всяко време. Истинската любов. Твоето друго аз, твоята сродна душа. Какво става, ако тази любов си тръгне? Отговорът е различен за всеки. А Бела Суон тепърва ще трябва да си отговори на този въпрос в продължението на световния бестселър на Стефани Майър – НОВОЛУНИЕ.
Стефани Майър сама признава, че никога не е вярвала, че ЗДРАЧ ще стигне до по-голяма публика от собствената й сестра. Но когато получава предложение за договор за три книги, младата писателка трябва да седне и да реши как ще продължи животът на героите й. За почитателите на историята не е тайна, че във вакуума между ЗДРАЧ и НОВОЛУНИЕ Стефани Майър пише FOREVER DAWN. Този своеобразен епилог на историята е разказ за живота на Бела и Едуард след много време и никога не ще бъде издаден. Когато започва да скицира НОВОЛУНИЕ, авторката се връща към ученическите години на героите си и ги пита: „Какво стана?”
„Бързо започнах да съжалявам за това, че ги попитах за историята, защото те ми дадоха история, която не очаквах.” - признава самата авторка. Да, Едуард си тръгва, а с него си заминава и смисълът на живота за Бела. И така се ражда встъпителната част на НОВОЛУНИЕ, а с нея и заглавието. „За да следвам ЗДРАЧ, ми трябваше същото настроение и в продължението. - признава авторката. - Тъй като това е най-тъмният период в живота на Бела, си помислих, че е подходящо да нарека книгата на най-тъмната нощ, нощ без луна.”
С НОВОЛУНИЕ Стефани Майър обогатява и задълбочава митологията в своя свят, представяйки ни нови лица и видове, които усложняват историята на Бела и Едуард. Ходът на повествованието на втората книга от четирилогията ще остави без дъх хилядите български фенове на младата американска авторка, карайки ги да не откъсват очи от страниците.
И най-заклетите скептици трябва да признаят, че Стефани Майър описва чувствата на героите си по начин, който кара истински да съпреживяваме с тях. Следват 576 страници текст, в който има всичко – романтика, приключения, тийнейджърски бунт, върколаци, вампири и... дори пътуване до Италия. Повествованието е изпълнено с действие и интрига, които със сигурност ще държат очите на читателя залепени за страниците до финалния ред.
А краят е повече от обещаващ. Със затварянето на последната страница читателят остава бездиханен и тръпнещ за продължението. А Бела най-накрая осъзнава, че какъвто и избор да направи, нищо вече няма да бъде същото.


***
Да! Думата отекна в главата ми, когато прорязах водната повърхност. Беше ледена, далеч по-студена от опасенията ми, но тази тръпка само увеличи възторга ми.
Чувствах се толкова горда от себе си, докато потъвах дълбоко в ледената черна вода. Не бях усетила уплаха дори за миг, само чист адреналин. Всъщност падането съвсем не беше страшно. Къде тогава бе предизвикателството?
Точно тогава ме улови течението.
Така се бях съсредоточила върху размера на скалите, върху явната опасност, която лъхаше от височината им, от стръмната им повърхност, че дори не се бях замислила за тъмните води, които ме очакваха. И през ум не ми беше минало, че истинската заплаха дебне далеч под мен, под надигащите се вълни.
Имах чувството, че вълните се боричкат за тялото ми, дърпат ме напред-назад помежду си, решени да ме поделят, пък било то и на парчета. Знаех как да се боря с мъртво вълнение – плувайки успоредно на брега, вместо да се насочваш право към него. Но теориите нямаха особена полза, след като не се ориентирах къде е брегът.
Дори не се ориентирах къде е повърхността.
Разбеснялата се вода бе черна във всички посоки, не прозираше никаква светлина, която да ме насочи нагоре. Гравитацията, така всемогъща, когато се съревноваваше с въздуха, не можеше да се бори с вълните – не усещах никакво подръпване, никакво потъване в която и да било посока. Усещах само ударите на течението, които ме подмятаха като парцалена кукла. Борех се да задържа дъха си, да заключа устни около последната си глътка въздух.
Не се изненадах, че халюцинацията ми беше до мен. Едуард ми дължеше поне това, имайки предвид, че умирах. Но се изненадах колко уверена бях в това. Щях да се удавя. Ето, давех се.
– Продължавай да плуваш! – умоляваше настойчиво Едуард в главата ми.
Накъде? Не виждах нищо освен тъмнина. Нямаше накъде да плувам.
– Престани! – заповяда ми той. – Да не си посмяла да се предаваш!
Ръцете и краката ми изтръпнаха в ледената вода. Вече не усещах ударите на течението с такава сила. По-скоро замайване, безпомощно въртене във водата.
Но все пак го послушах. Насилих ръцете си да продължат да се протягат, краката си да ритат по-силно, макар всяка секунда да сменях посоката на движението си.
Едва ли имаше особена полза от старанията ми. Какъв беше смисълът?
– Бори се! – изкрещя той. – По дяволите, Бела, продължавай да се бориш.
Но защо?
Не исках да се боря повече. И то не заради световъртежа или студа, или безсилието на ръцете ми, чиито мускули се предадоха на изтощението. Бях почти щастлива, че всичко приключва. Това бе далеч по-лесна смърт от другите, пред които се бях изправяла. Странно спокойна.
Замислих се за миг за клишетата, за това как уж целият ти живот минава като на лента. Имах такъв невероятен късмет. Та кой би искал да гледа повторения?
Но видях него и нямах никакво желание да се боря.
Образът бе толкова ясен, толкова по-отчетлив от спомена. Подсъзнанието ми бе съхранило Едуард с безпогрешна детайлност, беше го запазило за този последен момент. Виждах съвършеното му лице, сякаш беше пред мен, точния оттенък на ледената му кожа, извивката на устните му, линията на челюстта му, златото, което проблясваше в гневните му очи. Естествено, сърдеше се, че се предавам. Зъбите му бяха стиснати, а ноздрите – разширени от ярост.
– Не! Бела, не!
Ушите ми бяха потопени в ледената вода, но гласът му бе по-отчетлив от всякога. Пренебрегнах думите му и се съсредоточих върху звука. Защо да се боря, след като така се чувствах толкова щастлива? Дори докато дробовете ми се присвиваха за въздух, а краката ми болезнено се схващаха от студа, се чувствах доволна. Бях забравила какво е усещането за истинско щастие.
Щастие. Това чувство правеше цялата тая работа с умирането съвсем поносима.
В този момент течението най-после победи и рязко ме запокити в нещо твърдо, в скала, невидима в мрака.
Цапардоса ме право в гърдите, блъсна ме като железен прът и въздухът излезе със свистене от дробовете ми, избяга в гъст облак сребърни мехурчета. В гърлото ми нахлу вода, давеща, пареща. Железният прът сякаш ме влачеше, теглеше, отдалечаваше ме от Едуард все по-дълбоко в тъмнината, към дъното на океана.
Сбогом, обичам те, беше последната ми мисъл.

Издателство: Егмонт България
Цена: 19.90
Върнете се в началото Go down
Sexy_Vampire
Новобранец
Новобранец
avatar

Брой мнения : 85
Join date : 04.08.2010
Age : 19
Местожителство : Монтана

ПисанеЗаглавие: Re: Новолуние   Сря Авг 04, 2010 3:39 pm

Яка е

_________________
След залеза на всяка обич
остава мрак и тишина.
След залеза на всяка вяра
остава болка и тъга
Върнете се в началото Go down
http://vampfens.foren-gratis.com
 
Новолуние
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Безсмъртните :: Свободатааа :: Книги от издателство Егмонт България-
Идете на: